Характерно за ядките е високото съдържание на биологично ценни липиди (47 – 64 %), на протеин и хранителни влакнини. Носители са на големи количества лесноусвояеми есенциални вещества – полиненаситени мастни киселини (ПНМК), фосфолипиди и витамин Е. Те се явяват липотропен фактор и оказват благоприятно влияние на сърдечно-съдовата система, черния дроб и др. В орехите и фъстъците има омега-6 мастни киселини (линолова - 18:2) достигат до 55 % и съответно 29 %, а омега-3 (линоленова - 18:3) 11 % и съответно 1 % от общите ненаситени МК. Те са източници за получаването на растителни мазнини. Имат значително по-ниско съдържание на въглехидрати в сравнение с варивата ( от 12 до 19 %).
Минералните вещества са предимно калий и фосфор. Значително е количеството на магнезий и калций, а от микроелементите най-високо е съдържанието на желязо и йод. Витамините са представени предимно от вит.Е и по-малко от вит.В1, В2 и РР и оказват благоприятно въздействие върху сърдечно-съдовата и нервната система.
Лешникът
Родината на лешника е Мала Азия и Кавказ.Той е любимец на диетолозите – благодарение на ниското си съдържание на въглехидрати, лешниците могат да се ядат и при много строга диета без риск от напълняване.
Лешникът помага при хронична умора, диабет, повишено налягане, увеличаване на простата, варикозно разширение и възпаление на вените.
Маслото от лешник успокоява нервите и лекува хроничните бронхити.
Кашу
Тези ядки имат най-много наименования. Кашу идва от "акажу", което на езика на южноамериканските индианци означава "жълт плод". И тук става ясно, че кашу не е плод, а костилка, която е върху жълта или червена круша (наричана ябълка), в тъмна обвивка. Крушата също се яде, но се разваля бързо, затова е позната в тези места, където расте - например в Индия, където всяка година събират около 25 хиляди тона такива "ябълки". Затова наричат кашуто още и индийски орех.
Латинското наименование на кашуто е Аnacardium occidentale L. Това са дървета с височина 6 м, топлолюбиви, нуждаят се от по-сух климат от другите орехоплодни дървета, въпреки чу родината им е басейнът на Амазонка. По-рано смятали кашуто за лакомство за богатите, защото да се отдели ядката от черупката е твърде трудоемко занимание, при това трябва да се прави много старателно понеже в обвивката около семето има масло, което предизвиква появяването на мехури върху кожата (оттук идва още едно наименование на тези ядки - мехурчести). Именно от това масло правят мастило за печатите върху тъканите, а с анакардиево масло пропиват дървесината срещу гниене (и ето още едно наименование на кашуто - мастилени орехи). Затова кашуто никога не се продава с черупката. Между другото в суров вид семената на анакардиума са абсолютно безвкусни и само когато са печени, са истинско лакомство.
Ядките кашу са богати на белтъчини и въглехидрати, витамини А, В2, В1 и желязо.
Бадемът
Родината на бадема е Западна и Средна Азия. Бадемите съдържат най-много калций и витамин Е. Те са полезни при малокръвие, нарушения в зрението, а бадемовото масло действа благотворно на кожата, защото отстранява почти всички раздразнения.
При заболявания на стомашно-чревния тракт и бъбреците се препоръчва да се приемат едновременно бадеми и топло мляко.
Сладките бадеми с препоръчват при повишено ниво на холестерол, хипертония, ракови заболявания, очни болести, затлъстяване, язви, киселини.
Фъстъкът
Наричат го още Маймунски орех. Неговата родина е Бразилия или Перу. Малко бобово растение, с подземни плодове.
Снижават нивото на холестерола, намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания, подобряват паметта, вниманието, слуха. Той е богат на фолиева киселина, която способства за обновяването на клетките, а съдържащите се в него мазнини са полезни при язва и гастрит.
Не трябва да се злоупотребява с приемането на сурови фъстъци, защото те могат да предизвикат нарушения в храносмилането.
Люспите на фъстъците са силен алерген. Затова е по-добре те да се ядат белени.
Шам фъстъкът
Шам фъстъкът е близък роднина на кашуто. Родината му е Средиземноморието. Колкото цветът му е по-мръснозелен, толкова по-зрели са ядките. Смятат шам фъстъка за най-доброто мезе, но не за бира, а за шампанско и десертни вина. Заради многото витамини и минерални вещества с много висока калоричност са полезни при изтощение и големи натоварвания, сърдечни болести, заболявания на черния дроб, при жълтеница и повръщане.
Орехът
Наричат ги още гръцки, защото преди хиляди години ги доставяли гръцки търговци. Наричат ги и английски - пак по същата причина, или персийски - защото най-много се срещали в древна Персия. По съдържанието си на витамин С орехите няколко пъти превъзхождат касиса и цитрусовите плодове. Ето защо те са незаменими при настинка и са особено полезни за хората с понижен имунитет, проблеми със стомаха и черния дроб, висок холестерол.
Смята се, че орехите укрепват мускулите и бързо премахват умората след физическо натоварване..Съдържа витамини А, В, С, Е.
Те притежават и антибактериално, укрепващо, противовъзпалително действие и способстват за бързото спиране на кръвта и зарастването на раните.
От зелените и горчиви плодове на дървото правят витаминни концентрати. Хората са се научили да използват всички части на дървото: листата, кората и околоплодниците използват за оцветяване на тъкани и коси, черупката - при производство на линолеум. От дървесината на ореховото дърво изработват скъпи мебели. Орехово дърво използвали дори в самолетостроенето.Маслото от орехите се използва за лакове за живопис, туш, сапун, хранят птиците и от него правят тахан халва.
Любопитен е фактът, че според някои изследвания ядките намаляват риска от възникването на старческо слабоумие и инфаркт. Това се дължи най-вече на наличието в тях на витамин Е, който защитава съдовете. Най-добрият вариант са бадемите. Хората, които не по-рядко от два пъти в седмицата изяждат по 30 г ядки, намаляват риска от инфаркт с 47%.
|
